Поглед в историята: Мелницата на Kümmersbuch отваря врати

Поглед в историята: Мелницата на Kümmersbuch отваря врати

Миналата неделя над 100 посетители се стекоха в добре запазената мелница в Kümmersbuch, за да участват в информационна обиколка. Това събитие се проведе като част от „Деня на открития паметник“ и предложи на участниците възможност да придобият по-задълбочена представа за историята и функционирането на мелницата. Местният пазач Мариан Моосбургер, собственикът на мелницата Кристиан Шулер и специалистът по мелницата Йозеф Моосбургер развеждаха заинтересованите през помещенията и споделяха своите обширни познания.

Обиколката започна с интересно обяснение за произхода на името на местността Kümmersbuch, което вероятно произлиза от „Чуманската букова гора“. През 16 век името вече се използва под формата „Kümerspüch“. По това време мястото вече не е било част от Вилсек и Бамбергския манастир, а е принадлежало на бейлиука на Ханбах и офиса на окръжния съдия Амберг.

История на мелницата

Мелницата е превзета от семейство Карл фон Алфонс Зигерт през 1939 г., след като е преместена от разширената военна тренировъчна зона Grafenwöhr. Фермерът Йозеф Карл и семейството му управляваха мелницата като странична дейност. През 1968 г. дъщерята Мариан Карл се омъжва за фермера Адолф Шулер, който добавя турбина към мелницата за генериране на енергия. Мелницата е затворена през 1973 г., но не е разрушена, а вместо това е добавена модерна парти зала.

Друг вълнуващ аспект от обиколката беше обяснението на строгите правила, които се прилагат за Мюлер. Земеделците не можеха сами да решат в коя мелница искат да занесат зърното си, тъй като това беше решено от суверена. Обучението за мелничар продължава общо шест години, което отразява голямото значение на мелничарството за изхранването на населението. Мелничарите трябваше да владеят различни материали като дърво, метал, камък, кожа, зърно и вода, за да изпълняват успешно работата си.

Мелницата в Kümmersbuch е валцова, което означава, че зърното трябва да се смила няколко пъти, за да се получи фино брашно. Посетителите научиха, че процесът на смилане е не само прост; изискваше няколко стъпки за постигане на крайния продукт. След първия процес на смилане се получава шрот, последван от трици, грис и накрая брашно. Някога брашното е било по-тъмно и по-хранително от днешното, а шротът се е използвал и като храна по време на нужда.

Друг интересен момент беше ролята на лекаря на мелницата, който отговаряше за сложните ремонти и често беше по-добре платен от човешкия лекар. Работата в мелницата не беше без риск, тъй като мелниците често бяха разположени във влажни зони и рискът от пожари и експлозии беше голям. Поради това са строени предимно извън селата.

Мелничарите и техните семейства често са живели в свой собствен свят, далеч от социалните норми на селския живот. Мелницата се превърна в място за общуване, където фермерите доставяха зърното си и чакаха своето брашно. Работното облекло на мелничарите било изработено от лен, за да отвежда влагата от кожата. Навиците за сън също бяха адаптирани към условията, тъй като мелничарите често спяха седнали, за да могат да дишат по-добре.

Събитието завърши със забавна част, в която участниците пяха песни за воденицата и чуха стари воденични поговорки. Тези поговорки отразяват копнежа и свободата, които мнозина свързват с живота в мелницата. Мелницата Kümmersbucher остава завладяваща част от историята, която връща посетителите назад във времето и ги учи за значението на мелниците за региона.