Нова фотоизложба в музея: Спомени от Паулусбрун

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Фотоизложбата „Paulusbrunn: Преди и днес“ беше открита в Museum Escape – Expulsion – Arrival и може да бъде видяна до 11 октомври 2024 г.

Im Museum Flucht – Vertreibung – Ankommen wurde die Fotoausstellung „Paulusbrunn: Früher & Heute“ eröffnet, die bis 11. Oktober 2024 zu sehen ist.
Фотоизложбата „Paulusbrunn: Преди и днес“ беше открита в Museum Escape – Expulsion – Arrival и може да бъде видяна до 11 октомври 2024 г.

Нова фотоизложба в музея: Спомени от Паулусбрун

Наскоро в Музея за бягство - изгонване - пристигане беше открита нова фотоизложба, която хвърля светлина върху историята на бившето село Паулусбрун на германско-чешката граница. Изложбата, озаглавена „Paulusbrunn: Преди и днес“, ще бъде изложена в музея до 11 октомври 2024 г. и предлага на посетителите да надникнат в миналото на това изчезнало място.

На откриването присъстваха много гости, включително третият кмет Райнхолд Кастнер и директорът на музея Йохен Нойман. Райнер Кристоф, който ръководи работната група Paulusbrunn в асоциацията Via Carolina – Goldene Straße, също присъства и беше доволен от големия интерес към изложбата. Нойман приветства и местния жител Робърт Шьон и фотографите Елке Енглмайер и Райнхолд Бухер.

Историята на Паулусбрун

В презентация Райнер Кристоф разказа за историята на селото, което някога е било разпръснато селище с църква, няколко училища, ханове и магазини. Той обясни, че през този регион минава „Златният път“, който свързва Прага с Нюрнберг. Първите къщи в Paulusbrunn са построени едва след Тридесетгодишната война, когато нови жители от Горен Пфалц и Франкония се преместват в района. Общинската област се простира на повече от десет километра и включва селища като Хермансрайт и Хинтерпаулусбрун, в които живеят почти изключително жители от немски произход.

След края на Втората световна война Paulusbrunn става част от чешката зона с ограничен достъп. Много от жителите по това време трябваше да избягат, а други бяха прогонени. Кристоф описа трагичните съдби, случили се през това време и съобщи, че след 1945 г. всички видими места в Германия са били изравнени със земята. Някогашните процъфтяващи къщи, училища и църкви изчезнаха.

Кристоф подчерта, че след отварянето на границата са настъпили много положителни развития. Гробищата бяха възстановени, колоната на Бьотчер беше възстановена и се появиха партньорства и училищни проекти между хората от двете страни на границата.

Трети кмет Кастнер се възползва от възможността да благодари на екипа на музея за организацията на изложбата. Той подчерта ангажираността към изкуството, културата и историята в региона. Кастнер благодари и на асоциацията Виа Каролина – Голдене Щрасе, която доведе изложбата в Ербендорф. Той определи фотоизложбата като важен принос към културата на паметта, която съхранява историята на селото и неговите хора.